Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2024 17:38 - В прегръдката на Рила
Автор: bilianadar Категория: Поезия   
Прочетен: 1030 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 02.09.2024 17:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ☀️💚Защото българската природата притежава достатъчно достойнства и красота, ме вдъхновява да я опиша. Дано думите да ми стигнат за това!💚☀️  

В прегръдката на Рила  

Гледам тая бяла черква, с излъчване на древност и светлина, разположена в края на селото, точно в зеленината на равното под високите върхове. Словото на историята тук сякаш ехти в тишината, носено от вятъра, който носи шепота от клоните на вековните гори, опасващи като пояс селището. Този божествен дом с варосани бели стени и купол, прегърнал синьото небе ми носи утеха и мир. Здравецът на входа ме предизвика да си откъсна едно листче и да вдишам обаятелния му аромат.  

Няколко стари гробове като каменни птици са накацали около черквата. Тук почива моята прабаба Йордана. Светлината на тази дребна и жилава женица сякаш попила от силата на величествената Рилска природа още ми е урок по издържливост и чест, завързани с невидима нишка на ръката ми. Поставям бяло цвете, паля свещица и мислено си я представям в черния литак, с везан гайтан и бял кенар с българска шевица на гърдите. Чист и спретнат като душата ѝ. Светла ти памет, незабравима!   

Как да не се възхитиш на тази красота, която отвсякъде напира към къщите! Безкрайното зелено е като вълшебство, което обгръща всяко кътче, създавайки усещане за вечност и хармония. Тук, сред зеления уют на планината, душата се въздига и намира своето място в безкрайната симфония на природата. Тук, в сърцето и прегръдката на Рила, всеки камък и всяка тревичка разказват истории на упоритост и достойнство.

Гледам към върховете и реките и разбирам, че тази природа е била и остава свидетел на поколения труд и надежда. Селската бара бърза, бърза към големия си брат - Искър. В тази му част той още се казва Черни Искър. Хе по надолу ще срещне Бели Искър и ще поеме дългия си път нагоре към Дунава. Каква хубава река! Лъкатуши като жива сребърна нишка през поляните и горите. Тече спокойно, но мощно, събирайки в себе си силата на всяко поточе, на всеки воден извор, който срещне по пътя си. Човек, който е стоял край нея и е слушал песента й, разбира, че тук животът тече с един особен, дълбок ритъм — ритъмът на планината.

Усмихва ми се в далечината Лъкатица с топлия спомен за каракачанката Боряна, която като страж на детството ми пази спомените непокътнати. Няколко коне грациозно пасат на поляните.

Оттук, отвисоко добре различавам долу манастира "Света Троица" с Аязмото. Там тече най-студената и най-пивка вода.   Но нещо все ме тегли към горите, към зеленото. 

Ех, ето ги - Мальовица и Мечит! Древни титани, които се издигат в небесата на Рила.

Мальовица, с върховете си, величествено се изправя като мощен стълб, който държи небето на място, а снежната й корона блести като корона от диаманти, осветяваща цялата долина. Тя е като пазител на времето, вдигнала своята глава, споделяща мъдростта на вековете.

Мечит, със своите стръмни склонове, изглежда като необуздан воин, който смело охранява границите на планината. Неговата сила е непоклатима, а издигащият се силует напомня за крепост, която стои гордо, наблюдавайки от висотата си всички движения на земята под него. Върховете му са като ямурлук от древни легенди, изтъкан от ръката на самата природа, която предава на поколенията своето величие и безвремие. Възвишените им силуети са като епични герои от поема, разказващи истории за стойност и сила. Те, сред безкрайното зелено, се явяват като вечни стражи на природата, които пазят красотата и тишината на този планински рай.  

Поела от тази безкрайна красота и заредена от енергията на родната природа, като след транс поглеждам белия часовник на местното училище. Още го има, още дава просвета на младите умове. Гордост! Радвам се от сърце на тези работещи стрелки, защото ми дават надежда, че България ще я има още дълго. Такава, каквато я обичам!  

Биляна Дар
image
 



Гласувай:
4



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bilianadar
Категория: Поезия
Прочетен: 53446
Постинги: 51
Коментари: 43
Гласове: 285
Архив
Календар
«  Февруари, 2025  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728